Достъп до броевете: изданията до 2015 г. включително са свободно достъпни в този архив. Броевете от 2016 г. нататък са достъпни чрез CEEOL ↗.

Технически, езикови и библиографски изисквания към авторите.

1. Общи условия

• Статиите се приемат в електронен вид във формат doc/docx и pdf.
• Шрифтове: за кирилица, латиница и гръцка азбука — Times New Roman, 12 pt.
• За публикуване се допускат статии на български и английски език.
• Всяка статия да бъде придружена от резюме на езика на публикацията в началото и на английски (Abstract) в края — в обем до 300 думи всяко и до 5 ключови думи/изрази (Keywords).
• Заглавието на статията се дава с ГЛАВНИ БУКВИ (включително в резюмето на английски език), а името на автора — с малки.
• Името на автора да е придружено от афилиация: институционална принадлежност, научна степен, академична длъжност, електронен адрес (желателно институционален), ORCID iD, Web of Science Researcher ID, оформена по посочения образец (вж. 4. Примерно структуриране).
  NB: Институцията навсякъде се изписва без съкращения (напр. Катедра „Политология" — Софийски университет „Св. Климент Охридски").
• Изисква се кратка биографична справка (CV) за автора (около 150 думи) на български и английски език в свободна форма: актуален научен статус и институция, рождена година, основни сфери на научен интерес и специализации, защитени докторати (тема, година), основни публикации (книги). Ще се радваме да получим и снимка на автора.
• Статиите могат да бъдат придружени от илюстрации — цветни и черно-бели (като цветни ще бъдат само в електронния вариант на изданието). Илюстрациите да са в jpg или tif формат (минимална резолюция 300 dpi), да се изпращат в отделни файлове и вътре в текста на съответните места.
• Всяка статия подлежи на двойно анонимно рецензиране, като анонимният рецензент е от институция, различна от тази на рецензирания автор.

2. Правописни изисквания

• Заглавията на книги, списания, вестници (и др.) в българоезичните статии да се дават в кавички, не в курсив, включително ако са на латиница. В статиите на чужд език да се използва съответната норма.
• В статиите на български език да се използват българските кавички („…"). При натрупване на кавички в кавичките всички кавички се отварят и затварят отделно („…… „…"").
• Да се избягва натрупване на скоби в скобите, а при невъзможност — също да се отварят и затварят поотделно: (…… (…)).
• Вековете се изписват с римски цифри (напр. XIX в.).
• Допустимо е използването на курсив (italic) и получер (bold) за различни степени на смислово акцентиране; да се избягва подчертаване (underline), включително при електронни адреси.
• Задължително разграничаване на дефис и тире (късо и дълго тире). Дефисът (-) се използва при двойни имена (Кл. Леви-Строс, H.-G. Gadamer) или определения (Захари-Стояновите „Записки"; историко-географски контекст). Тирето се използва за времеви периоди (XIX–XX в.) или страници (с. 56–58). При двоен брой на списание се използва дефис (кн. 3-4).
  NB: Тире се използва при противопоставяне („черно–бяло"), а дефис — в обратния случай („черно-бяло").
• „Страница" се съкращава на „с." (не „стр.").
• Коректно изписване на местоимението „ѝ".
• Правописът на статиите, които не са на български език, следва съответната езикова норма.

3. Цитиране на източниците

• Желателно е (освен при специални съображения) да се цитира по меродавно издание: първото издание на съответната творба или най-пълните (коментирани, анотирани) събрани/избрани съчинения на автора.
• Кратките цитати да се дават с кавички в основния текст. По-дългите е желателно да се обособяват като отделен абзац (блок-цитат) без кавички, с отстъп, отделени с по един празен ред от основния текст, със задължителна отпратка към източника. Обособените цитати на поезия се оформят по същия начин, но в курсив.
• Бележките към текста и библиографските отпратки да са под линия на съответната страница, автоматично въведени с обща номерация (Footnote).
• При многократно цитиране на определен източник — първичен или вторичен — отпратката може да е и в основния текст в силно съкратена форма (сигла или дума), като това се уговаря под линия при първото цитиране. Допустимо е използването на общоприети съкращения на класически творби или основни многотомни издания.

3.1. Библиографско описание под линия

Библиографското описание е под линия, като фамилията на автора се инверсира и се изписва с ГЛАВНИ букви, а личното име се дава с инициал. При неколкократно отпращане към един източник пълната форма се дава само първия път; следващите отпратки се дават само по автор, ако не са поредни (напр. ПЕТРОВ, А. Цит. съч., с. 123), или без името на автора, ако са (Пак там, с. 123–124). Допустимо е при повторно цитиране цялостно изписване на автора и заглавието без останалите данни (КАНТ, И. Критика на чистия разум, с. 45), като заглавието се дава в курсив. Цитиране на част от книга или статия в сборник се въвежда с тире и „В:" (при латиница — „In:"); при периодични издания се използва само тире. При липса на параметри (място, издателство, година) се отбелязва: Б. м., б. и., б. г.

Примери за библиографско описание под линия

• Книги (монографии)
• ЯНЕВ, С. Пародийното в литературата. София: Наука и изкуство, 1989.
• WHORF, B. L. Language, Thought and Reality. Cambridge, Mass.: MIT Press, 1956, pp. 123–124.
• ХОРКХАЙМЕР, М., Т. В. АДОРНО. Диалектика на Просвещението. Философски фрагменти. Прев. Ст. Йотов. София: Гал-Ико, 1999, с. 107–150.
• Част от книга
• СТОЯНОВ, З. Нашата програма. — В: З. СТОЯНОВ. Съчинения. Т. 3. Публицистика. София: Български писател, 1966, с. 45.
• КОЛАРОВ, Р. За автора — post mortem. — В: Изпитания на теорията. Литературоведски диалози. Съст. Р. КОЛАРОВ, М. ДАЧЕВ. София: ИК Александър Панов, 2004, с. 222.
• NIETZSCHE, F. Über Wahrheit und Lüge in aussermoralischen Sinn. — In: F. NIETZSCHE. Werke in drei Bänden. Bd. 3. Hg. v. K. Schlechta. München: Carl Hanser Verlag, 1956, S. 309–323.
• Периодични издания
• КОНСТАНТИНОВИЧ, З., Ф. РИНЕР. Три линии на традицията в средноевропейския литературен дискурс. Прев. Б. Минков. — Език и литература, LVIII, 2005, № 1-2, с. 85–95.
• ТОДОРОВ, Г. Само за самоубийци. — Култура, XLIX, № 42, 2 дек. 2005, с. 5.
• Електронна публикация
• ДИМИТРОВ, Э. И. Литературоведение „на пороге". — LiterNet, № 12 (73), 31.12.2005: https://liternet.bg/publish2/eivdimitrov/literaturovedenie.htm [прегл. 22.04.2021].

3.2. Литература

След статията, в рубриката „Литература", се дават пълните библиографски данни на всички заглавия, цитирани под линия, изписани на оригиналния им език, подредени по азбучен ред, без номерация. В началото — по азбучен ред — се дава списъкът на кирилица, като след всяко заглавие в прави скоби е неговата транслитерация. Използва се ретранслаторът за библиографско цитиране за Word по БДС ISO 690 (автоматична транслитерация: https://2cyr.com/?7). NB: „София" се транслитерира като „Sofia" (не „Sofiya"). След това, отделени с празен ред, се дават англоезичните заглавия и накрая — заглавията на гръцки (ако има), без транслитерация.

Примери за списък „Литература"

• АВЕРИНЦЕВ, С. Предварителни бележки към изучаването на средновековната естетика. — В: С. АВЕРИНЦЕВ. Ранновизантийската литература. Прев. Е. Трендафилова. Б. м.: Тавор, 2000, с. 40–98. [AVERINTSEV, S. Predvaritelni belezhki kam izuchavaneto na srednovekovnata estetika. — V: AVERINTSEV, S. Rannovizantiyskata literatura. Prev. E. Trendafilova. B. m.: Tavor, 2000, s. 40–98.]
• КОНСТАНТИНОВИЧ, З., Ф. РИНЕР. Три линии на традицията в средноевропейския литературен дискурс. Прев. Б. Минков. — Език и литература, LVIII, 2005, № 1-2, с. 85–95. [KONSTANTINOVICH, Z., F. RINER. Tri linii na traditsiyata v srednoevropeyskiya literaturen diskurs. Prev. B. Minkov. — Ezik i literatura, LVIII, 2005, № 1-2, s. 85–95.]
• ХОРКХАЙМЕР, М., Т. В. АДОРНО. Диалектика на Просвещението. Прев. Ст. Йотов. София: Гал-Ико, 1999. [HORKHAYMER, M., T. V. ADORNO. Dialektika na Prosveshtenieto. Prev. St. Yotov. Sofia: Gal-Iko, 1999.]

4. Примерна структура на ръкописа

Иван Иванов, проф. д.н.
Институт за литература — Българска академия на науките
ORCID iD: 0000-0001-7541-162X
Web of Science Researcher ID: Y-2942-2007
1113 София, България
E-mail: i.ivanov@ilit.bas.bg

ЗАГЛАВИЕ НА СТАТИЯТА

Резюме. (до 300 думи)
Ключови думи: (до 5 бр.)

Текст на статията (TNR, 12 pt).

Благодарности и финансиране
Статията е подготвена с финансовата подкрепа на ФНИ, грант № E02-8/2019.

ИЗВОРИ
(при наличие — архивни единици и първични извори)

ЛИТЕРАТУРА
(пълни библиографски данни, по азбучен ред, с транслитерация на кирилските заглавия)

Издателската етика и правилата за избягване на злоупотреби на научната поредица „Политически изследвания“ се придържат към международно признати стандарти и норми на поведение, установени от Комитета за етичност на публикациите (Committee on Publication Ethics — COPE). Публикационната етика си поставя за цел да гарантира легитимността на публикациите, качеството на научните изследвания и спазването на добрите практики за етично поведение на всички етапи от издателския процес. В изданието не се приемат материали, които вече са публикувани в други издания в същия вид или са предложени за публикация другаде. Плагиатството и използването на неверни сведения са недопустими.

Отговорности на редакторите

Редакционната колегия приема и оценява ръкописите единствено въз основа на техните научни, езикови и стилови качества и тяхната академична стойност (оригиналност, актуалност, уместност, яснота).

Редакционният екип определя съдържанието на съответния тематичен брой и датата на публикуване на одобрените текстове. Негово задължение е да осигури безпристрастен и компетентен процес на анонимно рецензиране, както и да осведоми предварително авторите за професионалните и техническите изисквания на изданието (публикувани на неговия сайт), спрямо които се редактират одобрените от рецензентите текстове. Редакторите запазват анонимността на авторите и рецензентите и спазват конфиденциалност по отношение на ръкописите и не предоставят информация за тях без писменото съгласие на авторите.

Редакционната колегия се ангажира да избере двама анонимни рецензенти — освен членовете си, независими български и чуждестранни експерти, специалисти в съответната област, за всеки постъпил текст, без да бъде допускан конфликт на интереси между рецензент и автор. Редакторите предават постъпилите ръкописи за рецензиране, предоставят им рецензентски карти за оценка на статиите и информират авторите за рецензентските оценки и препоръки. При евентуални нарушения на професионалния етичен кодекс от страна на авторите редакторите имат правото да отхвърлят съответния текст.

Отговорности на авторите

Авторите декларират, че предоставените на „Политически изследвания“ ръкописи са техни оригинални научни изследвания, непубликувани и непредложени в същия вид за публикуване в други издания. В случаите, в които се предоставят вече публикувани текстове, откъси от тях или разширени версии, следва да се посочи предходното издание. При повторно публикуване на статия, издадена в „Политически изследвания“, или на част от нея, авторът е длъжен да посочи първото издание.

Авторите гарантират автентичността на своите ръкописи, коректното и точно позоваване на използваните източници и са длъжни да спазват указаните правила за цитиране. Измамните или съзнателно неточни твърдения се разглеждат като неетично поведение и са неприемливи.

Авторите изготвят научните си изследвания в съответствие с техническите и редакционните изисквания за оформяне на ръкописите, възприети от редакционния съвет. Авторите носят отговорност за научната стойност на концепцията и интерпретацията на данни.

Авторите са длъжни да съдействат адекватно и да отговарят своевременно на въпросите на редакторите, както и да им предоставят необходимите разяснения по текстовете си. Желателно е авторите да се съобразят с препоръките на рецензентите, доколкото те не противоречат сериозно на собствените им идеи и тези. (Но в случай на отказ редакторите си запазват правото да отхвърлят предложения ръкопис.) Авторите имат задължението да спазват изискванията на изданието за поверителност на отношенията, анонимност на текстовете и анонимност на рецензентите.

Отговорности на рецензентите

Всички депозирани ръкописи се разглеждат като поверителни документи с авторски права и се възлагат за двойно анонимно рецензиране. Рецензентите се избират с оглед на тяхната компетентност в областта на конкретните статии, като се избягва конфликт на интереси с авторите. Рецензентите следва да бъдат предварително информирани от редакционната колегия за професионалните и формалните изисквания на изданието.

Рецензентите следва да получат еднотипни рецензентски карти, в които да отразят оценката си за статиите. Рецензентите се задължават да оценят обективно с ясно формулирани изводи и аргументи научната стойност на постъпилите материали и да отбележат евентуални техни недостатъци с цел да подпомогнат авторите при подобряване на ръкописите им. Рецензентите се ангажират да уведомяват редакторите при установяване на плагиатство или на припокриване на текста с други известни на тях публикации. Рецензентът уведомява главния редактор, когато се отказва от рецензиране на предложения ръкопис в случаите, в които не се чувства достатъчно квалифициран поради невъзможност да изготви рецензията в срок или поради конфликт на интереси.

От 1991 г. Българската асоциация по политически науки издава списание „Политически изследвания“, първото академично списание по политология в българската история.

Списанието функционира като основен периодичен форум за теоретични изяви на българската политическа наука и на неговите страници се публикуват текстове на най-изтъкнатите български политолози. На практика може да се каже, че то представлява лицето на българската политологическа общност.

Списанието е незаменимо за преподаватели и студенти по политология и в по-широк смисъл, за всички социални науки. То е важен източник на материал за академичното образование по политология.

Читателската аудитория на списанието включва професори и студенти от деветте университета с акредитирани катедри по политология, неправителствени организации, академични учреждения, представители на политически институции и др. Има и известен интерес към списанието в чужбина.

Списанието се печата и разпространява от уважавания издател „Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

През последните години списанието въведе система на двойно сляпо рецензиране с цел повишаване на научното ниво на публикуваните материали. В повечето случаи акцентът се поставя върху специални теми като „Двадесет и пет години по-късно", „Президентски избори 2016", „(Национал)популизъм". Публикацията утвърждава практиката на ангажиране на гост-редактори за подготовка и ръководене на специални броеве и рубрики на списанието.

• доц. дпн Стойчо П. Стойчев Главен редактор
• доц. д-р Илдико Отова Главен редактор
• Дария-Лора Дачева Секретар

Редакционен съвет

• доц. д-р Добрин Канев Нов български университет — София, България
• проф. д-р Румяна Коларова СУ „Св. Климент Охридски“ — София, България
• проф. дпн Антоний Тодоров Нов български университет — София, България
• проф. д-р Светослав Малинов СУ „Св. Климент Охридски“ — София, България
• доц. дсн Огнян Минчев СУ „Св. Климент Охридски“ — София, България