Даниел Смилов

The paper explores the link between the rise of national-populism and the return of religion to the mainstream of politics. One of the most popular theories explains the rise of populism with a fundamental conservative and religious shift in public attitudes in western countries. The paper tests this hypothesis by an analysis of one of the central themes – the connection between political power and compassion. The main argument is that contemporary populists, as a rule, are indifferent to or even disintegrate the institutional forms of compassion. They most often lower taxes, avoid redistributive policies, do not expand the system of socio-economic rights, and do not strengthen trade unions or NGOs targeting poor people. From this point of view populists use Christianity as a “label” without respecting its doctrinal requirements about compassion. Because of that the new synthesis between religion and politics is very different from traditional forms, as Christian-democracy for instance. Populism relies on the mobilisation of “threatened” majorities: majorities that feel they are loosing social status. Christian identity becomes a marker of the protective stance and closure of these majorities; it is also used as a call for the marginalisation of minorities: migrants, ethnic, sexual and other minorities. The reasons for these processes are at their core political and are not related to deep shifts in fundamental religious attitudes.

Понятието „популизъм” в Източна Европа обикновено не се използва еднозначно. Понякога с него се описва един процес на „връщане назад” (backsliding) спрямо достиженията на либералната демокрация в региона преди голямото присъединяване към ЕС (2004 г.)1. Понякога под популизъм се разбира възникването и възходът на националистически или дясно радикални партии, или пък просто доминацията на партии, организирани около харизматични лидери2. Почти всички автори, които са писали за източно европейския популизъм, отчитат анализа на Кас Муде3, според който става дума за идеология, която противопоставя „народа” като цяло на (корумпирания) политически елит4. И трите посочени употреби на понятието всъщност не са взаимно изключващи се: те поставят различни акценти по отношение на сходни комбинации от фактори. Тези фактори могат да бъдат разделени на три основни групи. Идеологически фактори: политическата надпревара се измества от социално-икономическата област към областта на идентичностите (групови, народни, личностни) и моралния интегритет. Основните политически играчи не се различават по своите програми в икономиката и социалната политика, а се състезават най-вече на символната плоскост на национал патриотизма или пък се стремят да се представят за по-малко корумпирани от своите опоненти. В резултат на това отместване, традиционното различие между ляво и дясно или престава да работи, или придобива нов смисъл. Например в Унгария левицата е може би по-пазарна и по-малко етатиска от десницата (макар че консенсусът по основни икономически политики е значителен): това, което основно различава десните Fidesz от социалистите и свободните демократи, е неприкритият национализъм и прикритата ксенофобия и анти семитизъм на първите5.