Кристина Жечева

С термина популизъм се обхваща твърде широк спектър от политически актьори и твърде голямо разнообразие от политики, за да може той да бъде възприет и тълкуван в определени строги рамки. Действително, използван като обозначителен маркер за „народники” в Русия от 19 в., както и неподдаващите се на класификация режими от т.нар. Трети свят, с харизматични водачи и в същото време като характеризиращ например предишното управление на Берлускони, терминът ни дава една твърде голяма широта на границите, в които могат да бъдат вместени твърде много организации и партии от иначе стабилните либерални демокрации. И ако това е популисткият Zeitgeist, за който Кас Муде говори, то изглежда България е съвсем в духа на своето време, макар и в определена „патология”1, отвъд разбирането за популизма като идеология.