РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ

За първи път в българската научна литература се появява цялостно изследване на женския самоубийствен тероризъм, съчетаващо подходи и изследователски инвенции, характерни за политологичния, организационен и културалистки анализ. Изследователските цели на този задълбочен научен труд са определени скромно като усилие за конструиране на рамка, позволяваща цялостно сравнително изследване на формите, факторите и смисъла на актовете на женския самоубийствен тероризъм. Едновременно с това предмет на изследване е и възможността за установяване на специфични джендър измерения в неговото развитие. Изходната теза на Дронзина определя женския самоубийствен тероризъм не като индивидуален, а като организационен и социален феномен. Тази теза е защитена убедително на основата на детайлен анализ на състоянието на публичния, академичния и политическия дебат по отношение на тероризма.

Поредната книга, която разглежда прехода, би коментирал някой. И наистина е поредната, но за разлика от предшестващите „Българският парламент и преходът” идва след края на онзи оспорван отрязък от родната история, наречен „преход” и е специфична книга. Специфична с подхода си на изследване, специфична с гледните точки на авторите, специфична в появата си 20 години след нейното контекстуално раждане. Да, в действителност нейното раждане е започнало преди поне 20 годи- ни. И може би именно този сериозен период на отлежаване и на трупане на авторови наблюдения я прави изследване, различно от досегашните в българската политология. Сигурно не е случайно, че тя се появява няколко години след заклинанията, че преходът е приключил. Тази книга не би била възможна без, макар и само неколкогодишно, времево и ми- словно отдалечаване от обраслото със смисли понятие „преход”.

Модерното време в международните отношения започва с Вестфалския конгрес, поставил края на Тридесетгодишната война през 1648 г. Тогава за първи път в международното право се утвърждава принципът на уважение на суверенитета на държавите. Оттогава насетне историята на международните отношения е история на взаимодействието на суверенни държави, които се признават взаимно, независимо дали поддържат мирни отношения, или са в състояние на война. Също така модерните държави следват своите интереси и могат да не се съобразяват с интересите на другите държави. Това означава, че суверенитетът ще е съпътстван и от висока конфликтност.

Под това интригуващо заглавие авторът – доц. Румен Кънчев, прави сериозен анализ на геополитическите амбиции на Русия в началото на ХХI век. Отговорът на този въпрос изглежда лесен за хора, теоретично неизкушени и непопадали в посткомунистическите реалности. А защо Русия изобщо трябва да следва западния модел на демокрация е най-логичният контравъпрос.

Ето, в рамките на съвсем кратък период след „Кризата на публичния мениджмънт” на професор Ставрев колегията от специалност „Публична администрация” в Софийския университет се представя с още един най-нов основополагащ труд. Този път става дума за изследване, което е в голяма степен противоположно и по метод, и по теоретична основа, и по своя апел от предходното.