Римското право като политическо оръжие

Мнозина смятат протестантските доктрини за съпротивата за носители на метежния дух на консилиаризма 1. Поради това опитите за аргументирано посочване на римското право като първоизточник на тези доктрини изглеждат на пръв поглед ексцентрични и обречени на неуспех. Под “римско право” през Средновековието и Ренесанса се разбира преди всичко най-голямото постижение на византийската юридическа и поли- тическа мисъл – Corpus iuris civilis (Сборник по гражданско право)2, изготвен по заповед на Юстиниан I (527-65 г.)3. Чрез него през XII в. до западноевропейските юристи достигат идеите на римските и византийските правници. В тази статия изследвам основанията за това римското право да се разглежда като източник на идеите за съпротивата през Средновековието и бунтовните доктрини на реформаторите.